Домашното насилие

Borislava Apostolova 0

    В последната една година, вече и повече, нашето общество е поставено пред огромни предизвикателства от вируса, който подчини света- КОВИД 19. Промените, които настъпиха, са многобройни, засягайки най-вече здравето и живота на населението. Като последващи, но пак много сериозни проблеми, са икономическите, и не на последно място проблемите на социалното общество. Хората се научиха да живеят и работят дистанционно, домът стана основно място за пребиваване за повечето от тях, което разбира се не е естественото състояние на човешкия индивид. Това неминуемо доведе до много психологически проблеми, които се изостриха в този нелек период. Децата станаха раздразнителни, концентрацията им намаля, до голяма степен ограничиха своето движение. Същото важи и за родителите и възрастните хора, но при тях има и допълнителни „екстри”, като например страх от загубата на работа и препитание, неяснота в бъдещето, което пък води до покачване нивото на стреса. Заключени от поредните вълни на вируса, у нас, пък и в световен мащаб, се изостри особено един свърх-голям проблем на обществото и семейството: ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ.

    Провокирана от нарастващия брой запитвания от клиенти с конкретни казуси, реших да споделя на сайта си някои основни характеристики и факти относно домашното насилие. От правна гледна точка то е определено съгласно чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие/ЗЗДН или „Закона”/като „всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са, или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Алинея втора на чл. 2 от ЗЗДН прави следното важно уточнение, че „за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие”.

     Темата за децата и насилието е твърде деликатна. Децата и тяхната лична свобода следва да бъдат зачитани. Родителите следва да преценят как да действат в случай на конфликт пред децата, да не реагират първосигнално. Домашното насилие засяга до огромна степен родителския капацитет в споровете за родителски права. От особено значение е то да бъде разпознавано от съдиите, дори когато се прикрива зад твърдения за криворазбрана любов, грижа (често от системно психологическо насилие се преминава и към физическо) или възпитателни методи (напр. шамаросването на деца). Поради това за домашно насилие говорим не само в рамките на ЗЗДН или Наказателния кодекс, а и в споровете за прекратяване на брака с развод, родителските права, настаняване на деца извън семейството като мярка за закрила. И в не малко случаи вече се прибягва при определяне на мерките към т.нар. специализирани програми- съгласно чл. 5, т.5 от Закона.  Конкретните мерки по закона ще бъдат разгледани по-нататък в изложението.

Съгласно чл. 3 от Закона, защита по него може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:

1. съпруг или бивш съпруг;

2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;

3. лице, от което има дете;

4. възходящ;

5. низходящ;

6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;

7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;

8. настойник, попечител или приемен родител;

9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;

10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

От практическа гледна точка,при наличие на домашно насилие – съгласно актовете по чл. 2 от Закона срещу лицата, изброени в чл. 3 от Закона, могат да бъдат предприети следните първоначални действия:

1. Спешно обаждане на телефон 112. Лицето следва да се представи, къде се намира- адрес, град, има ли някой с него, какво е извършено по отношение на него, за да може да се удостовери официално извършването на домашно насилие.
2. Спешно обаждане на адвокат, за да получи консултация оттук насетне какви са му правата и възможностите по българското законодателство.
3. Ако насилието е физическо, задължително след инцидента се отива в Съдебна медицина към Медицинския университет на съответния град и се освидетелства.
4. Подаване на жалба в полицията, като се запазва екземпляр и за самата жертва.
5. По възможност желателно е среща с психолог.

     Домашното насилие е сравнително нов институт на българското право. През 2005 г. е приет ЗЗДН. Но самото му криминализиране в НК като форма на отегчаващо обстоятелство за някои видове престъпления става през 2019 г. Въпросът е обаче доколко този закон е ефективен в борбата с домашното насилие, доколко може да осъществи своята функция, предвид факта че България не ратифицира т.нар. Истанбулска конвенция. Показателна за нарастващия брой случаи е информацията от МВР за постъпилите сигнали на телефон 112 за домашно насилие - през периода 1 март 2018 г. – 1 март 2019 г. са постъпили 22 983 сигнала, а за периода 1 март 2019 г. – 1 март 2020 г. – 26 567 или средно по 73 на ден, а в първите два месеца след въвеждането на противоепидемичните мерки на 13 март 2020 г. сигналите са достигнали до средно 80 на ден.

     Спешно възникна въпроса за засилване на ефективността на закона и съответно привеждането на българското законодателство в съответствие с европейските законодателни практики и международните стандарти в тази област, и в резултат на това в момента на обществено обсъждане е подложен Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие/ Проектът/ .

     Целта на проекта е усъвършенстване на законодателството, като една от промените, върху която се поставя акцент, е в МЕРКИТЕ за защита от домашното насилие. Към момента мерките, изброени в чл. 5 от Закона са:

1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;

2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;

3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;

4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;

5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;

6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

Новите мерки, предмет на промените, предложени в Проекта са:

• забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация;
• насочване на пострадалите деца към специализирани услуги за защита на деца, жертви или свидетели на насилие;
• задължаване на извършителя да посещава програма за лечение на зависимости в случаите, в които е установено, че употребява наркотични или психоактивни/психотропни/ вещества, алкохол или друго упойващо вещество или друг вид зависимости;
• забрана за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия на извършителя или прекратяване на валидността на издадено разрешение за срок, определен от съда.

      Една от новопредложените мерки в Проекта е Създаване на национален орган, който да е отговорен за формулирането, прилагането и оценката на политиките и координацията на действията на органите по превенция и противодействие на домашното насилие. Предвижда се органът да бъде председателстван от заместник министър-председател, а в състава му да влизат заместник – министри от 7 министерства. както и представители на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за качеството на социалните услуги, Върховния касационен съд и главния прокурор. В Проекта подробно са разписани дейностите на Национална комисия свързвани с разработване на политики, събиране на данни, анализ на резултати, координация и разпределяне на средства. Предвижда се и Националната комисия да изгради и поддържа денонощна телефонна линия за подкрепа и насочване на пострадали от домашно насилие с национално покритие за информиране, консултиране и помощ на пострадалите от домашно насилие.

       Предвижда се и създаване на Централен регистър за случаите на домашно насилие, който да съдържа следните бази данни: актовете на домашно насилие; данни за пострадалите лица и извършителите и взаимоотношения между тях; вид насилие – физическо, психическо, сексуално, емоционално, икономическо, ограничаване на права и др.; продължителност на насилието; причинени вреди на пострадалото лице; история на насилието в отношенията; подадени молби за издаване на заповед за защита или искания на прокурора за образуване на производство по ЗЗДН; наложени мерки по ЗЗДН, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за закрила на детето и Закона за социалните услуги; физически лица и юридически лица, доставчици на социални услуги, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие.

       Не на последно място по важност е засягането на уредбата в Наказателния кодекс/НК/.

Закон за защита от домашното насилие звучи внушително, но не инкриминира домашното насилие. Това не е наказателен закон. Всеки български гражданин би могъл да подаде жалба дори за шамар от партньора си примерно. Но какво се получава на практика? За да може насилника да бъде подведен под наказателна отговорност по Наказателния кодекс трябва да е на лице елементът на системност - а имено три или повече случаи на домашно насилие със средна или тежка телесна повреда, доказана от съдебен лекар. В проекта е предвидена редакция на дефиницията за престъпление, извършено "в условията на домашно насилие“. С предложената промяна отпада условието системно да е упражнявано насилие, т.е. няма да е необходимо да се установяват поне три акта на насилие, извършени от едно и също лице срещу друго. Проектът предвижда и да се наказва по-строго изнасилване, ако е извършено от съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съжителство на съпружески начала, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство. Предложените промени обаче не предвиждат отговор на други съществени критики, отразени в доклада на Специалния докладчик на ООН относно насилието срещу жени по отношение на престъплението изнасилване, а именно:

• За изнасилване следва да се счита и сексуален акт, настъпил при липса на съгласие на жертвата, а не само при упражнена сила, принуда, заплашване или лишаване от възможност за отбрана;
• За жертва на изнасилване да могат да се считат и мъже;
• Изнасилването да включва всичко форми на сексуален контакт, а не само тясно тълкуваното „съвкупление“.

 

    Както е видно, все още има незапълнени празнини в уредбата на домашното насилие. Моментът, в който живеем особено сега, изисква бърза и ефикасна уредба на това престъпление. Жертвите са сред нас и много малка част от тях се осмеляват да говорят открито за проблема или да търсят институциите за помощ, като понякога последствията са фатални. Апелираме към всички пострадали , които са се сблъсквали по един или друг начин с този проблем, да опитат да говорят за това. Говорейки се осъзнава, че има проблем и се взима решение, което води до конкретни стъпки за справяне с проблема, до търсене на специализирана помощ- правна и психологическа.