Развод по взаимно съгласие

Borislava Apostolova 0

Човек и добре да живее с партньора си, идва момент на разрив в отношенията, както и дълбоки различия във възприятията им за реалността. В резултат на това, разводът се явява един от способите за прекратяването на брака. Семейният кодекс на Република България различава два вида развод – развод поради разстройство на брака (чл. 49) и развод по взаимно съгласие (чл. 50).

В настоящото изложение ще бъдат разгледани най-общо правните характеристики на развода по взаимно съгласие. Счита се, че последният е сравнително достъпен способ за прекратяване на брачната връзка между съпрузите, поради опростените съдебни процедури и ниските държавни такси. Основното, което следва да е налице при подаване на молбата за развод от двамата съпрузи пред съда, е сериозното и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В основата е волята от страна на съпрузите, мотивите за това не са предмет на изследване от съда. То следва да бъде демонстрирано и заявено в съдебното заседание лично от съпрузите. Ако някой от тях не се яви лично без уважителна причина, производството следва да бъде прекратено.

Съдебното производство при развода по взаимно съгласие е уредено в чл. 330 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/ на Република България. То спада към т.нар. „охранителни производства“, а именно липсват традиционните за исковия процес ищец и ответник, като съпрузите притежават качеството на „молители“. Компетентен да разгледа молбата за развод по взаимно съгласие е районният съд по постоянния адрес на единия от съпрузите.

Към молбата са развод следва да бъде приложено и т.нар. „Споразумение между съпрузите“ по чл. 51 от Семейния кодекс (СК). В него двамата молители задължително следва да уредят своите отношения що се касае до:

• местоживеенето на децата;
• упражняването на родителските права;
• личните отношения;
• издръжката на децата;
• ползването на семейното жилище;
• издръжката между съпрузите;
• фамилното име;

В случай че Споразумението по чл. 51 от СК противоречи на закона или ако сметне, че същото не е в интерес на децата, съдът може да откаже развода. Възможно е и да бъде изискано становище от дирекция "Социално подпомагане".

Важен елемент от Споразумението по чл. 51 от СК при наличието на родени по време на брака деца е определянето на издръжката на децата, която дължи неупражняващият родителските права съпруг. Следва да се определи нейният размер, времето и начина на изплащането й. Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Може издръжката да бъде поета и от двамата родители поравно. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, чл. 142 ал. 2 от Семейния кодекс.

С оглед нормалното поддържане на отношенията родител – дете, определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.

Със споразумението съпрузите също следва задължително да уредят въпроса с фамилното име, в случай че единият от съпрузите след брака е приел фамилното име на другия. Първият има възможност да върне предбрачната си фамилия или да запази фамилията на съпруга си. Това става с изричното писмено съгласие на съпруга, с чиято фамилия другият ще продължава да се представя в обществото.

В споразумението следва да се уточни издръжката на бившия съпруг, ако ще се дължи такава. Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, ако той сключи нов брак. Съпрузите следва да се споразумеят и относно ползването на семейното жилище. В интерес на децата е ползването на семейното жилище да бъде предоставено на съпруга, комуто е възложено упражняването на родителските права.

Съдът одобрява Споразумението по чл. 51 от СК, в случай че последното съдържа всички законови реквизити и не противоречи на приложимите нормативни разпоредби. Решението, с което районният съд допуска развода по взаимно съгласие, е окончателно и не подлежи на обжалване. Ако страните не са уредили имуществените си отношения преди развода (с брачен договор) или по време на развода (със споразумението), то останалото общо имущество вече не е СИО, а е обикновена съсобственост. С развода отпада и наследяването между съпрузите. Друга последица е, че бившите съпрузи вече могат да сключват друг брак.

 

Възможни са леко по-усложнени хипотези:

1.Преминаване от развод по исков ред поради разстройство на брака към развод по взаимно съгласие - когато единият от съпрузите е инициирал развода, а другият се е съгласил бракът да бъде прекратен, но това съгласие е налице към един по-късен момент, след като делото е образувано, а не към момента на неговото завеждане, в който случай делото би се завело като за развод по взаимно съгласие.

2. Възможно е също съпругът да е съгласен с прекратяването на брака, но да не извършва действия с оглед неговото прекратяване по взаимно съгласие като например не подписва молбата за прекратяването на брака и споразумението към нея. В този случай, за да се стигне до развод, другият съпруг има възможност единствено да заведе делото по исков ред, поради разстройство на брака по вина на другия съпруг, а впоследствие в хода на делото да се премине към развод по взаимно съгласие. В случаите когато се преминава от развод по исков ред към развод по взаимно съгласие, съдът не се произнася относно въпроса по чия вина бракът се прекратява.

3. Даване на съгласие за пътуване на детето в чужбина

При оформяне на споразумението е добре в текста му да се включи клауза, уреждаща съгласието на родителя, на когото не са възложени родителските права, за изваждане на задграничен паспорт на детето и пътуването му в чужбина само с родителя, на който са предоставени родителските права. По същество това означава съгласие на този родител, но дадено не пред нотариус чрез декларация, а пред съда – вписано в споразумението. Разбира се от формулировката на тази клауза зависи за какъв период, в кои държави и с кого ще може да пътува детето.

4.Изменение на споразумението

При настъпване на нови обстоятелства няма пречка да се поиска от другата страна изменение на договореното със споразумението. Следва да се има предвид, че могат да се пререшават само част от въпросите, включени в споразумението – тези посочени в чл. 51, ал. 4 СК (местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата). Одобрението на измененията, обаче, отново трябва да стане по съдебен ред. Ако няма съгласие между бившите съпрузи, въпросът може да бъде повдигнат и по исков ред пред съда, който предвид новите обстоятелства да постанови решение, изменящо споразумението.