Често задавани въпроси

Кога да се обърна към адвокат?

Съветваме Ви да се обърнете към адвокат винаги, когато имате някакъв правен проблем, предстои да сключите някакъв договор или имате съмнения относно нарушаване на Вашите права. Консултацията с адвокат би Ви спестила време, средства и бъдещи проблеми с институции и/или трети лица. Нека съветването с адвокат бъде една превантивна мярка, която не само да реши проблема, но и да помогне да не срещаме изобщо такъв!

 

 

 

Как да запазя час за правна консултация?

Може да  използвате он-лайн формата ни за запитвания, като според съответната ситуация може да ви консултираме он-лайн или да осъществим среща в нашата кантора. Предлагаме гъвкави решения за консултиране.

Какви документи са необходими да подготвя при продажбата на недвижимия ми имот?

Отговорът на този въпрос е в зависимост от вида на недвижимия имот, който ще бъде продаван, но най-общо може да се състави следния списък с необходими документи:

1. Документ за собственост върху имота- последният документ за собственост. За целите на сделката  и справка за вещни тежести  ще са необходими и предишните документи за собственост- поне 10 г. назад;

Най-често такъв документ може да е нотариалният акт, договор за продажба, сключен по реда на Наредбата за държавните имоти, договор за продажба, сключен по Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост на държавни или общински имоти.

2. Удостоверение за данъчна оценка на имота- издава се от съответната данъчна служба по местонахождение на имота. В данъчната оценка адресът на имота трябва да е идентичен с адреса на имота по нотариален акт, в противен случай от съответния район се издава удостоверение за идентичност на адреси. Освен това данъчните задължения за имота трябва да са изчистени. 

3. Удостоверение за семейно положение на продавача (продавачите), от което да е видно какво е било семейното положение на собственика (съсобствениците) към датата на придобиване на имота. Удостоверението се издава от служба ЕСГРАОН към района по адресна регистрация.

4. . Скица на имота, когато се прехвърля земя (поземлен имот, дворно място или част от дворно място, върху което е построен имота/апартамента). Издава се от техническата служба на района по местонахождение на имота и важи 6 месеца. Където е въведен кадастъра, следва да се извади кадастрална схема на имота от съответната служба по кадастър. 

5. Удостоверение за тежести върху имота - издава се от Агенция по вписвания, прилагат се всички документи за собственост - от първия нотариален акт до последния, при наследство - и удостоверения за наследници. Ако към имота има земя или идеална част от земя, се прилага и скица/схема/  на имота.

6. Документ за самоличност, други документи, индивидуализиращи купувача и продавача (лични карти, удостоверения за актуално състояние, в случай, че страна по сделката е юридическо лице – решение на съответния компетентен орган)

7. Когато се прехвърля имот в новопостроена сграда – съответни документи от строителя/инвеститора – разрешение за строеж, архитектурен проект и разпределение на площите, Разрешение за ползване – Акт, обр 16 и други.

8. Други документи в зависимост от конкретните специфики на сделката, като например удостоверение за наследници, ако имотът е наследствен, пълномощно, ако продавачът не присъства лично на сделката, ако има учредено право на ползване върху имота- доказателство, че има отказ от това право и т.н.

Предвид на многообразието от възможни варианти е препоръчително документите и на двете страни по сделката да бъдат надлежно проверени от адвокат.

Притежавам земеделска земя, за която не съм сключвал нито договор за аренда, нито договор за наем. Въпреки това земята ми се обработва от неизвестни за мен лица. Обърнах се към службата по земеделие, откъдето ми отговориха, че земята ми е включена в така

Нито в ЗСПЗЗ, нито в друг нормативен акт е употребено понятието “бели петна”. Този термин се е наложил в практиката и означава земеделски земи, за които собствениците им не са подали декларация и не са сключили договори за аренда, наем и др. сделки, земите са включени в масиви за уедрено ползване и са разпределени между ползвателите в землището по административен ред със заповед на директора на съответната областна дирекция по “Земеделие” . /чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ/
 

Ползвателите, на които са разпределени тези земи (“белите петна”), са длъжни да заплащат сумите за ползването в полза на собствениците. Тези суми се внасят по сметка на общината, която ги изплаща на собствениците по тяхно искане в тригодишен срок. За да получите плащане, трябва да се уверите, земя, която се обработва, представлява действително “бяло петно” чрез справка в съответната служба “Земеделие”. Ако сумите са преведени от ползвателя, общината ще ги изплати на собственика по негова молба, но най-много за три години назад
 

Размерът на плащането е в съответствие със средното годишно рентно плащане за съответното землище за предходната година, което се публикува на интернет страницата на съответната областна дирекция “Земеделие”. Плащане се дължи само за частта от имота, която е разпределена за обработване на съответния ползвател като “бяло петно”.
Имайте предвид следното:

 

Ако желаете да си ползвате имота следващата година, следва да подадете декларация по чл.69 от ППЗСПЗЗ, че не желаете имотът ви да участва за разпределение за следващата стопанска година, както и не забравяйте, че ползването на имота ви от трето лице важи само за конкретната стопанска година. Тези декларации се подават в срок до 31 юлии важат за следващата стопанска година.

Представител на бизнеса съм. Какво трябва да имам предвид и да спазвам с въвеждането на новоприетия Общ регламент за защитата на личните данни /General Data Protection Regulation (GDPR)?

Отговорът на този въпрос не може да е еднозначен и кратък. Моля за повече информация прочетете статията ни в блога

Какви са промените в сроковете по чл. 61 ГПК от месец октомври 2017 г. ?

Съгласно чл.61 ал.1 от ГПК "При спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството."

Съгласно чл. 61 ал.2  от ГПК – сроковете спират да текат за страните през дните обявени за официални празници, както и през време на съдената ваканция –  от 15 юли до 1 септември (чл. 329 ал. 1 ЗСВ) – с изключение на:

–  наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража;

–  делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение;

–  искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител;

–  дела по несъстоятелност;

– дела по Закона за защита от домашното насилие;

– дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец;

–  дела за осиновяване на дете;

–  други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.

Официални празници съгласно чл. 154 от Кодекса на труда са:

1 януари - Нова година;
3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;
1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;
6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6 септември - Ден на Съединението;
22 септември - Ден на Независимостта на България;
1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;
24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово;
Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.
Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.
Изводът от така цитираните разпоредби е следният:

Всеки официален празник е неприсъствен ден, докато не всеки неприсъствен ден е официален празник. На неприсъствения ден тече срока по чл.47 ГПК, докато на официалния празник срок не тече. Например: През 2018 г. 3 март /български официален празник/ се пада събота. В понеделник обаче е неприсъствен, почивен ден, тогава вече тече срокът по чл. 61 ГПК.